Неизяснен стерилитет се диагностицира когато са били направени всички традиционни тестове за инфертилитет и е установено, че няма причина за безплодие.

-      Жената получава редовна овулация

-      Фалопиевите тръби са проходими, без никакви сраствания или ендометриоза. Жената не е имала извънматочна бременност. Няма отстранена тръба.

-      Мъжът има нормално производство на сперматозоиди. Спермограмата е идеална. Посткоиталният тест е положителен.

-      Половите контакти е добре да се извършват често, особено преди и по време на овулацията. Ако и това условие е спазено в рамките на 6-12 месеца, а жената не е забременяла, се счита за неизяснен стерилитет (особено ако жената е под 35 годишна възраст). 

Ако жената е над 35 годишна и същите тези условия са спазени, задължително трябва да се премине към други тестове, които да определят функцията на яйчниците.

Ако следваме тези критерии, посочени по-горе, ще си отговорим, че около 10-20% от всички двойки с репродуктивни проблеми, имат неизяснен стерилитет. Въпреки това, процентът на двойките с неизяснен стерилитет, ще зависи и от пълнотата на изследванията и качеството на използваното медицинско оборудване, както и опита и компетентността на лекаря. 

Диагнозата „неизяснен стерилитет” се поставя тогава, когато всички възможни изследвания са приключили и техните резултати не показват наличието на проблем. Ето защо и диагнозата ще зависи от това колко тестове се извършват – колкото по-малко изследвания, толкова по-често тази диагноза може да не е точна. Колкото повече тестове се направят от квалифицирани в областта лекари, толкова по-лесно ще бъде поставянето на сигурна диагноза „неизяснен стерилитет”. 

 

Повечето случаи на неизяснен фертилитет се базират на следващите три условия:

-      Имунологични фактори – 50% - имунната система може да реагира срещу сперматозоидите на мъжа, като ги убива и ги иммобилизира или ги кара да се залепят един за друг. Жените също могат да развият имунен отговор на покритието на яйцеклетките си, което може д апопречи на сперматозоида да навлезе тях.

-      Нарушения във фалопиевте тръби и ендометриоза – 25% - възможно е да съществува лек дефект в механизма, чрез който фимбриите улавят яйцеклетката по време на овулацията или ресничките на фимбриите да не функционират правилно. Неправилна перисталтика на тръбата.

-      Преждевременно стареене на яйцеклетките, абнормални яйцеклетки. Много малък брой случаи на неизяснен стерилитет са в резултат на продължителна продукция на абнормални яйцеклетки, които имат деформирана структура или хромозомни аномалии.

Други причини:

LUF синдром

В някои случаи може да се окаже, че яйцеклетките се произвеждат и зреят правилно във фоликула, който след това се превръща директно в корпус лутеум (жълто тяло), без да се спука фоликула, за да изпусне яйцеклетката. Поради тази причина яйцеклетката е в капан в жълтото тяло. Това се нарича лутеинизиращ интактен фоликул - LUF синдром.

Аномалии в лутеалната фаза

Лутеалната фаза е част от цикъла, която следва след овулацията (след като яйцеклетката е освободена от яйчника). Тя може да бъде неадекватна и това се нарича дефект на лутеалната фаза. Жълтото тяло (корпус лутеум) произвежда хормона прогестерон. Прогестеронът е от съществено значение за ендометриума и загнездването на оплодената яйцеклетка. Наричан е още хормон на бременността. Няколко неща могат да се объркат с производството на прогестерон – покачването на прогестерона е твърде бавно; нивото на хормона може да бъде твърде ниско или продължителността на секретирането му е твърде кратка. Друга възможност е дефектен ендометриум, който не реагира правилно на прогестерона. Дефекти в лутеалната фаза може да се изследват чрез направена в подходящото време ендометриална биопсия или чрез наблюдаване на прогестерона, като се правят различни кръвни проби през различни дни след овулацията, за да се определи дали има наличен проблем с прогестерона.

Инфекции

Инфекциите и някои болести са други случаи на последвал неизяснен стерилитет. Заболяване, наречено T-strain mycoplazma, може да причини безплодие. Други заболявания като хламидии и други, могат също да увредят репродуктивната система на жената. 

Неспособност на сперматозоидите да проникнат в яйцеклетката

Има известни доказателства, че сперматозоидите на някои мъже, макар и изглеждащи адекватни, не са в състояние да навлязат в яйцеклетката и да я оплодят. Единственият начин да се направи тази диагноза е да се посети специалист по IVF. Ако донор може да оплоди яйцеклетката, а спермата на съпруга не успява, тогава диагнозата ще се потвърди.

Психологически фактори

Изследвания върху инфертилни двойки, по повод значението на психологическите фактори и причините за безплодието, констатират, че емоционалните и психически разстройства могат да окажат влияние върху забременяването, като нарушат менструалния цикъл и дори „разбъркат” хормоналния баланс и други. това е област, която се нуждае от по-нататъшни изследвания от специалистите. 

Дали не пропускаме нещо?

Предишните изследвания трябва да бъдат внимателно и обстойно прегледани от специалисти в областта на репродуктивното здраве. За да се гарантира на 100% диагнозата „необясним стерилитет”. Понякога може да се наложи да се повторят някои от изследванията. Например да се направи повторна лапароскопия, ако при предната не е намерено нищо за да се открие например ранна ендометриоза.

Как се лекува неизяснен стерилитет?

Все още има съвсем мънички шансове на забременеете спонтанно, без да ви е приложено лечение. Ако не се намери аномалия, шансовете ви за забременяване без лечение, в рамките на три години, са 1:3. Първата стъпка в намирането на правилно лечение е да се разбере дали има действително причина за неизяснен стерилитет. Прибягвайки към лечение ще помогне да увеличите шансовете си за забременяване. Лечението на дефект на лутеалната фаза е спорно. Пациентите могат да бъдат лекувани с помощта на кломифен (кломид, клостилбегит и др.), който може да помогне в увеличаване на секрецията на ФСХ и по този начин да се подобри качеството на фоликула и следователно на жълтото тяло, което се образува след спукването му. Лечение с прогестерон също може да помогне при аномалии в лутеалната фаза. Прогестеронът може да се прилага чрез вагинални капсули (глобули), чрез медикаменти, приемани през устата или инжекции.

Днес чрез подпомагане от асистираната репродукция, шансът за успешно лечение е много по-добър. Вътрематочната инсеминация е най-простият подход, към който жена с неизяснен фертилитет може да прибегне. Някои пациентки обаче може да се нуждаят GIFT (Gamete Intrafallopian Transfer) или IVF. IVF може да бъде от полза, тъй като ще предостави информация за оплодителната способност на спермата. При GIFT, от друга страна, има по висок шанс за забременяване и е приложимо при пациенти, които имат или нямат проблеми с фалопиевите тръби. Друг метод е ZIFT (Zygote Intrafallopian Transfer). GIFT и ZIFT са модифицирани методи на ин-витро фертилизацията.